Вчера Наско завърши резидентата програма на „Само днес“. В продължение на 19 месеца, той води трудна борба със зависимостта. Лекува тежка комбинирана зависимост, започнала в тийнейджърските години. Днес Наско е усмихнато момче, което групата изпраща: предстои му нов етап от възстановяването - живот в преходното жилище.

„Наско беше момчето, което посрещнах за първи път в нашия център – казва Зоя Василева, психолог в „Само днес“. - Общият ни път беше голямо предизвикателство за мен като негов терапевт и няма да крия имахме тежки моменти. Но всичко случило се беше част от една трудна първа, но пък решителна крачка към чист и пълноценен живот и едно ново начало, започващо всеки нов ден с избора "Само Днес ще бъда чист и ще се справям". Днес се чувствам развълнувана и обнадеждена, чувайки неговите думи, виждайки неговата решимост и усещайки желанието му за живот, живот изпълнен с нов смисъл и ново себеусещане.“
Гордеем се с теб, Наско, и ти желаем здраве, вяра и сили за смислен и радостен живот!

Ето какво пожела да сподели Наско за пътя му до тук.
Здравейте, казвам се Анастас и съм зависим.
Започнах да употребявам вещества 13 годишен, като в началото беше само алкохол и отвреме навреме марихуана. Напивах се в компания и задръжките ми падаха, ставах по-общителен, чувствах се по-свободен. Употребата ми ескалира постепенно, 16 годишен вече нямаше ден в който да не се напия.
Последната година в училище започнах да пуша редовно марихуана.
По това време работих и като цяло употребата не ми нанасяше сериозни щети.
Психически не мога да кажа, че се чувствах добре по това време, трудно се социализирах, особено трудно комуникирах с жени - алкохолът и марихуаната ми служeха да премахвам тази бариера в общуването.
Скоро след марухуаната започнах да употребявам и амфетамини и тогава се почна адът за мен. Следващите години прекарах в злоупотреба с вещества и хазарт.
Чувствах се вътрешно смазан, живеех в страх, че може да няма откъде да намеря пари за друсане и залагане. Научих се да лъжа и манипулирам, да прося по улиците, да крада.
На 25 вече бях неколкократно хоспитализиран в различни психиатрични и наркологични отделения. Влизах, изчиствах се за кратко, после пак почвах. Започнах да тегля бързи кредити, без да имам възможност да ги изплащам - така заборчнях към сигурно 10 фирми.
Отношенията със семейството ми бяха скапани тотално, никой ми нямаше доверие. Всички казаха че ще ме подкрепят, само ако вляза в център за лечение, където ще остана достатъчно дълго.
След неуспешен опит в един център, се озовах в „Само днес“ в град Варна, където се задържах до днес, макар и с много съпротиви, особено първите месеци от лечението ми.
Цял живот съм се възприемал като атеист и това, че се говори за Бог и Висша Сила в програмата, ме отблъскваше и ми беше много трудно да си изградя представа за Висша Сила, която да ми помага.
В един момент започнах да се подчинявам, да ставам стриктен в програмата. Отлично знаех, че по моя начин съм пробвал хиляди пъти и съм се провалял. Започнах да приемам общността като моя Висша сила, като нещо, което ми помага да се държа чист.
Да бъда чист ми стана фундаментално важно в живота. Осъзнах, че без тази основа аз не мога да постигна нищо.
Това, което прави уникален Центъра и е най-големият ми ресурс, за мен е групата – сходствата, които всички ние имаме, въпреки различните ни възрасти, статут в обществото и т.н.
Пожелавам на всички борещи се с коварната болест зависимост да имат успех и доживотна ремисия.
Само днес
Само днес да бъда честен.
Утре може да не дойде.
Да не пия в бара местен.
Казах край и мен не бройте.
Казах край на дрогата, която
ме убиваше, отнемайки ми всичко свято!
Макар и днес да не откривам
това, което го намирах в дозите,
ми стига близките ми да не плачат,
и да не съм по некролозите!